Технически доклади

Градинаров, Д. & Дифова, E. 2014. Употреба на пестициди, химикали и отрови в района на Природен парк Русенски Лом (защитена зона Ломовете). Технически доклад по дейност А3 на LIFE+ проекта “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП, София. 16 с. [PDF]

IMG_5483Rusenski_Lom_DG_04.2014Rusenski_Lom_DG_04.2014.JPG

Резюме: Преди 10 години 8 двойки Египетски лешояди отглеждаха своите малки в природен парк „Русенски Лом“. През 2012 двойките бяха едва 2, докато през 2014 вече бяха напълно изчезнали. Очевидно е наличието на систематична заплаха за вида в района. През пролетта на 2014 г. екип на БДЗП посети мястото с цел да събере доказателства и да оцени степента на проблема. Проучването разкри, че широко разпространената неправилна употреба на третирани семена с пестициди и други химикали, изхвърлянето на тях и на опаковките им на нерегламентирани места, както и нелегалното тровене на животни, представляват много сериозен проблем, както на местно, така и на национално ниво. Тези практики са заплаха не само за застрашените видове, но и за биоразнообразието като цяло.

 

Добрев, В., Боев, З., Опел, С., Аркумарев, В., Добрев, Д., Крет, E., Вавилис, Д., Саравия, В., Бунас, A. & Николов, С. 2015. Храната на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2005-2013). Технически доклад по дейност A5 на LIFE+ проект “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП, София. 28 с. [PDF]

IMG_2564_ed_S.Spasov.jpg

Резюме: На Балканите египетският лешояд намалява по-бързо отвсякъде другаде в Европа, като през последните 30 години спадът е над 80% (Velevski et al. 2015). Промени в хранителния спектър могат да са една от основните причини за тази негативна тенденция, но до момента съставът на храната и връзката му с демографските параметри на популацията са слабо изследвани. В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, беше проведено изследване върху промените в храната на вида в България и Гърция през последните 9 години и връзките й с гнездовия успех и използването на гнездовите територии.

 

Скартси, Т., Добрев, В., Опел, С., Кафтезис, A., Крет, E., Карампаца, Р., Саравия, В., Бунас, А., Вавилис, Д., Сидиропулос, Л., Аркумарев, В., Дюлгерова, С. & Николов, C. 2014: Оценка на нелегалното използване на отрови в Натура 2000 зоните за египетския лешояд в Гърция и България през периода 2003-2012. Технически доклад по дейност A3 на LIFE+ проект “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). WWF Гърция, Атина. 75 с. [PDF]

Untitled.jpgРезюме: В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ се проведе проучване за използването на незаконни отровни примамки в Гърция и България, като бяха събрани 603 интервюта лице в лице с ползватели на земя, институции и организации от всички 27 района на проекта за периода 2003-2013 г. В Гърция, използването на отровни примамки е потвърдено от 62,67% от ползвателите на земите и от 80,91% от институциите и организациите, а в България - от 7.63% от ползвателите на земите и от 27,91% от организациите и институциите. Важно е да се отбележи, че анкетираните българи обсъждат непреднамереното отравяне главно в светлината на интензивното използване на пестициди и родентициди, особено в северната част на страната, което е разрешено от закона, но има вредно въздействие за дивите животни и лешоядите. Основните социални групи, посочени като отговорни за използването на отровни примамки в Гърция, са ловците, животновъдите и селските/градските жители. В България това са земеделските производители и животновъдите. Три са основните видове животни, заради които основно се поставят отрови в Гърция: кучета, лисици и вълци. В България това са насекомите и гризачите. Основните залагани отровни примамки в Гърция  представляват парче месо с пестициди и капсули с цианиди. И в двете страни е необходимо прилагането на спешни мерки за овладяване на незаконната употреба на отрови.

 

Бунас, A. 2015. Създаване на площадки за подхранване като мярка за опазване на египетския лешояд в Гърция. Технически доклад по дейност C3 на LIFE+ проект “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). Гръцко орнитологично дружество, Атина, Гърция. 20 с. [PDF]

123.jpgРезюме: Осигуряването на безопасна и висококачествена храна в определени, контролирани места, известно още като „допълнително подхранване“ - се смята за основен инструмент при опазването на популациите на мършоядните птици.  Смята се, че благодарение на тях, птиците имат по-голям шанс да оцелеят, а рискът да попаднат на отровни примамки е по-малък. Заради непрекъснатото намаляване на популацията на египетския лешояд, тези площадки за подхранване могат да повишат нейната устойчивост, както и да спомогнат за установяването на нови територии за размножаване на вида, тъй като липсата на храна е тясно свързана с формирането на струпвания от неразмножаващи се индивиди. Техническият доклад „Създаване на площадки за допълнително подхранване на египетските лешояди в Гърция“, създаден в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ се основава на преглед на съществуващата досега литература по темата и предлага набор от насоки при установяването на площадки за подхранване в Гърция с фокус значението, което имат за опазването на египетския лешояд, както като спешна, така и като дългосрочна консервационна дейност.

 

Николов С. 2014. „Случаят „Пасхалис“ (VER. 140604) [PDF]

Abdoulaye_Harouna.jpgРезюме: Пасхалис е млад египетски лешояд, излюпен през 2013 г. в Гърция и маркиран със сателитен предавател в рамките на LIFE + проекта „Помощ за египетския лешояд“. Птицата успешно извърши първата си миграция и се засели в южната част на Нигер. На 27.2.2014 е получен последния сигнал от птицата от място на около 115 километра североизточно от Зиндер (около 140 км от границата с Нигерия), след което регистрираните сигнали са от къща в близко село. Няколко дни по-късно предавателят започва да излъчва сигнали от Нигерия. Разследването, предприето от партньорите на LIFE+ проекта с подкрепата на Фонда за опазване на Сахара  (SCF) в Нигер и Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI) в Нигерия, разкри, че Пасхалис е убит от традиционен ловец на лешояди, който редовно идва от Нигерия. Целта е птицата да бъде продадена на богати клиенти в Нигерия за традиционни „магически” церемонии. За разрешаването на този сериозен проблем е необходимо да бъде създадена спешна интегрирана международна стратегия за опазване на лешоядите по пътя им на миграция.


Андевски, Й. & Делгадо, И. З. 2015. Токсикологичен и паразитологичен анализ на проби от египетски лешояди от България и Гърция. Технически доклад по дейност A1 на LIFE+ проект “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). VCF & CAD, Испания. 29 с. [PDF]

ToxicologyРезюме: Предполагаше се, че влошеното здравословно състояние поради употреба на пестициди, антибиотици и други ветеринарно-медицински продукти, натравяне с тежки метали и различни заболявания, e един от основните фактори по местата за гнездене, довели до намаляването на популацията на Балканите. С цел да разберем повече за този важен въпрос, бяха анализирани общо 182 проби (36 кръвни проби за токсикологични изследвания, и 146 проби от гърлото, око и клоаката за изследване за заболявания) от 49 индивида (основно млади птици) събрани през 2012-2013 от различни райони с Египетски лешяди в България и Гърция. Извършените анализи показват, че изследваните птици са в добро здравословно състояне през периода на проучването – незасегнати от патоген или токсична субстанция. Въпреки, че не можем да ектраполираме тези резултати за  целите Балкани и за други периоди от време, те подсказват че болестите и кумулативно натравяне с тежки метали (вкл. олово) или токсични субстанции употребявани в селското стопанство и ветеринарно-медицинската практика вероятно не са основна заплаха за младите египетски лешояди в България и Гърция.

 

Крет. Е, Вавилис Д., Саравия, В. и Демири, К. 2015. Откриване на отровни примамки със специално обучени екипи с кучета в Тракия и Централна Гърция, Годишен доклад 2014. Технически доклад по дейност С1 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). Гръцко орнитологично дружество и WWF Гърция, Атина. 41 с. [PDF]

dog units.jpgРезюме: Oтровните примамки са една от основните заплахи и причини за смъртност за египетския лешояд на Балканите. Именно заради това в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ през март 2014 г. в Централна Гърция и Тракия бяха сформирани два екипа с кучета за борба с отровите. Тяхната цел е контрол и своевременно отстраняване на отровни примамки и отровени животни от природата, за да бъде предотвратено последващо отравяне на други животни. Екипите с кучета патрулират в райони, обитавани от египетски, белоглав и черен лешояд. Приоритетни са териториите, в които често са ставали подобни инциденти и тези, за които горските служби, служители в природни паркове или обикновени хора сигнализират за наблюдения на отрови или мъртви животни. През 2014 г. са извършени 53 проверки в Централна Гърция и 35 - в Тракия, за период от 78 дни. За 19 проверки са открити и идентифицирани като отровени 26 мъртви животни. Най-често срещаните намерени мъртви животни са кучета (овчарски или ловджийски) – 21 (80% от общите констатации), следвани от лисицата – с 4 смъртни случая (15% от общите констатации). В някои случаи бяха установени и отровни примамки, като най-често те се състояха от парче месо, съдържащо отрова. Основните цели за използването им са намаляването на числеността на вълците, лисиците, бездомните кучета, както и при лични конфликти между ловци или пастири. Токсикологичните анализи разкриха наличието на три активни вещества - пестициди: ендосулфан, карбофуран (и двете са забранени в Гърция) и метомил. Екипите с кучета за борба се доказаха като новаторски и ефективен превантивен метод, който показа и степента на незаконно използване на отровни примамки в Гърция.

 

Саравия, В., Крет, Е., Добрев, В. & Николов С. 2016. Оценка на причините за смъртност на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (1997-2015). Технически доклад по дейност А1 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). Гръцко орнитологично дружество, Атина. 9 с. [PDF]

Lazaros.jpgРезюме: Общо 73 мъртви египетски лешояди са регистрирани за периода от 1997 до 2015 г., като предизвиканите от човека причини за смърт са по-чести (57%) от естествените причини (18%). Най-често срещаната причина за смъртност при лешоядите, предизвикана от човека, е отравянето (86%), следвана от прякото преследване (8%) и от токов удар (6%). Най-честите естествени причини за смърт са вследствие на хищници (36%) и на влошено здравословно състояние (27%). Анализът на случаите на смърт при египетските лешояди през последните няколко години (2012-2015) отново показва по-висока честота на предизвикана от човека смъртност (39%) в сравнение с естествените причини (29%). Съотношението на естествените причини изглежда относително по-високо, отколкото в периода след 1997 г., вероятно заради по-интензивното наблюдение на гнездата на египетските лешояди (в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“), което позволи откриването на повече мъртви малки. Анализът по възрастови групи показва, че 85% от случаите на смъртност при възрастните и непълно-възрастните индивиди се дължат на човешки дейности, докато при малките в гнездото и младите птици основна причина за смъртност са естествени фактори (52%) и влиянието на човешкия фактор е сравнително слабо (5%). Като цяло анализът за посочения период в България и Гърция показва сходни стойности на причините за смъртност в двете страни, като основната причина е отравянето  (през периода 2012 – 2015 г. има повече случаи на отравяне в Гърция), въпреки че има и известни специфики като например повече доказателства за пряко преследване в България, докато такива случаи в Гърция не са регистрирани.


Крет, Е., Саравия, В., Добрев, В., Попгеоргиев & Николов С. 2016. Оценка на основните заплахи за египетския лешояд (Neophron percnopterus) в зоните от НАТУРА 2000 в България и Гърция (2012-2015). Технически доклад по дейност А3 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). WWF Гърция, Атина. 8 с. [PDF]

small.jpgРезюме: Изследването има за цел да оцени най-големите заплахи за египетския лешояд във всички 27 зони от мрежата НАТУРА 2000, включени в проекта LIFE+ „Помощ за египетския лешояд“, както и да проследи ефекта от проектните дейности за тяхното смекчаване. Идентифицирани са общо девет заплахи за вида като най-значими за проектните райони. Най-често срещаната и най-сериозната заплаха сред тях е незаконното използване на отрови, която присъства в 26 от 27-те изследвани зони от НАТУРА 2000 (96%). Втората най-сериозна заплаха е недостигът на храна (поради намаляване на селскостопанските животни и закриване на сметища) в 12 места (44%). Други заплахи като безпокойството - в 10 проектни зони (37%), загубата на разнородни местообитания - в 9 зони (33%) и вятърните паркове -  в 2 зони (7%), се считат за основни заплахи само в проектните зони в Гърция, докато острелът (в 8 зони, 30%) и ограбването на гнезда (в 6 зони, 22%) са оценени като основни заплахи главно в България. 

 

Добрев, В., Крет, Е., Скарци, Т., Саравия, В., Бунас, А., Опел, С. & Николов, С. 2016. Индивидуално подхранване на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2012-2015). Технически доклад по дейност C4 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП, София. 12 с. [PDF]

IMG_2684_ed_S.jpgРезюме: Докладът представя следните резултати във връзка с индивидуалните подхранвания на двойки египетски лешояди в България и Гърция:
• Средно 16 двойки (44% от общо двойките в двете страни или 66% от двойките с малки) са редовно подхранвани с безопасна храна по време на размножителния период всяка година; 
• Средният гнездови успех  на подхранваните двойки през 2014 г. и 2015 г. е по-висок от този преди старта на проекта и в сравнение със средния гнездови успех по време на първите две години от изпълнението на проекта - 2012 и 2013 г.
• Максималният брой на подхранванията за двойка на година достига 107.
• Храната се доставя на специално подбрани места или в близост до гнездото.
• 62 кг годишно е средното количество на предоставяната храна за едно гнездо;
• В дейността всяка година са взимали участие около 15 местни сътрудници.
Индивидуално подхранване не е препоръчително в случаите, когато целевите двойки имат много съседни конкуренти като гарвани и други лешояди. Проблемът би могъл да се разреши със смяна на мястото за подхранване. Събирането на данни за това, колко често птиците се хранят и какво количество от храната употребяват, е от съществено значение при изучаването на някои аспекти от тяхната биология, като диета, гнездови успех и поведение.

 

Добрев, В., Крет, Е., Скарци, Т., Саравия, В., Бунас, А., Опел, С. & Николов, С. 2016. Охрана на гнезда на египетски лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2012-2015). Технически доклад по дейност С5 на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152), БДЗП, София. 13 с. [PDF]

sanie.JPGРезюме: С охраната на гнезда на египетски лешояди проектът „Помощ за египетския лешояд“ цели ограничаването на директното безпокойство при рискови гнезда по време на размножителния сезон, както и риска от ограбване на гнездата и директно преследване на вида.  Благодарение на дейността се събират и данни за изучаване на биологията и екологията на египетския лешояд.По време на проекта бяха постигнати следните резултати във връзка с дейността в България и Гърция:
• средно 15 двойки (или 50% от размножаващите се двойки) в България и Гърция са годишно охранявани за периода между 2012 и 2015 г.;
• охранявани са средно 69% от малките на египетските лешояди след 2012г.;
• спасени са общо 7 малки между 2012 г. и 2015 г.;
• предотвратени са 6 инцидента, причиняващи безпокойство на мътещите птици;
• повече от 30 души са взимали участие в дейността всяка година от 2012 насам, включително и много доброволци от други страни (Литва, Канада, САЩ, Румъния, Германия, и др.).

 

Мендез, М., Годой, Х. А. & Доназар, Х. А. 2015. Генетичен анализ на египетския лешояд (Neophron percnopterus) на Балканите и в Турция. Технически доклад по дейност А1 на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152). Биологична станция Доняна, CSIC. 20 с. [PDF]

sampling

Резюме: Беше проведено изследване върху генетичния статус на египетския лешояд на Балканите и в Турция в миналото и понастоящем, за да бъде оценено въздействието на генетиката като фактор върху жизнеспособността на Балканската популация. Пробите бяха събрани от 42 съвременни индивида (2010-2013 г.) и 18 музейни експоната (от XIX и XX в, най-старият от които датира от 1853 г.) от България, Гърция и Турция. Получените резултати показват, че по своето генетично разнообразие Балканската популация се разграничава от историческата популация по-бързо от Турската популация. Ето защо, удачен природозащитен ход би бил подсилване на Балканската популация с птици от Турция, но този тип активно управление на популацията има смисъл единствено и само ако успоредно се работи в посока намаляване основните фактори за смъртност и като се вземат предвид потенциалните рискове при обмена на индивиди между репродуктивно изолирани локуси. Това прави поддържането на популацията на египетския лешояд на Балканите изключително трудна и сложна задача, не само заради генетичните, но и заради демографски й параметри, и изчезването й в следващите няколко десетилетия изглежда неизбежно ако не се вземат спешни мерки за намаляване на неестествената смъртност и загубата да генетично разнообразие. Поради това се препоръчва бъдещите консервационни програми да включват подсилване на Балканската популация и системен генетичен мониторинг, за да се избегне риска от инбридна депресия, да се увеличи генетичното разнообразие и с това жизнеспособността на популацията в дългосрочен план.

 

 

Вавилис Д., Крет. Е, Саравия, В. & Демири, К. 2016. Откриване на отровни примамки със специално обучени екипи с кучета в Тракия и Централна Гърция, Годишен доклад 2015. Технически доклад по дейност С1 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). Гръцко орнитологично дружество и WWF Гърция, Атина. 48 с. [PDF – на гръцки с резюме на английски]

CT

Резюме: През 2015 г., втора година от оперирането на кучешките екипи, са извършени 46 проверки в Централна Гърция и 21 - в Гръцка Тракия, за общо 64 дни, като са покрити 171 км. При 16 проверки са открити и идентифицирани като отровени 39 мъртви животни, като най-много сред тях бяха кучетата (овчарски или ловджийски) – 24 (61.6%) и лисиците – с 9 смъртни случая (23.1%). По време на патрулите бяха намерени общо 48 отровни примамки (обикновено това беше парче месо с отрова, но в няколко случая също восъчни капсули съдържащи животинска мазнина примесена с отровна). Предполагаемите причини за използването на отровните примамки са намаляването на числеността на вълците, лисиците, бездомните кучета, както и при лични конфликти между ловци или овчари.

 

Добрев, В., Кафецис, А., Скарци, Т., Саравия, В., Бунас, А., Сидиропулус, Л., Опел, С., Манолопулус, А., Попгеоргиев, Г. & Николов, С. 2016. Идентифициране на потенциално опасни електрически стълбове за балканската популация на египетския лешояд и методи за смекчаване на тази заплаха. Технически доклад по дейност А6 на LIFE+ проект “Помощ за египетския лешояд” (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП, София, 18 стр. [PDF]

WWF Greece J_Gracia.jpgРезюме: Установено е, че токовите удари са една от главните причини за рязкото намаляване на популацията на египетските лешояди на Балканите. За намаляване на заплахата, в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, бяха  картирани и оценени рисковите електрически стълбове, намиращи се в активните или до скоро активни гнездови местообитания на египетски лешояди в България (29) и Гърция (11). Проучването включва десет специални защитени зони в България и три в Гърция. Картирани са всички стълбове със средно напрежение (20кВт) от електрическата мрежа, в буфер 5км от набелязаните гнезда на египетски лешояди – общо 9,496 стълба и повече от 1000км електропроводни линии ( от тях 7,071 стълба и повече от 700 км ел. линии в България и 2,425 стълба и 200км ел. линии в Гърция). Допълнително бяха картирани 4,643 стълба в местата за зимуване на египетските лешояди в Африка и бе направена оценка на риска за смърт вследствие на токов удар. За 3,728 стълба е установено, че са опасни ( въз основа на тяхната конструкция), в едно от местата в Източна Африка с най-големи струпвания на лешояди.

 

Добрев, В., Kret, E., Скарци, Т., Саравия, В., Т., Бунас, Вавилис, Д., А., Oпел, С. & Николов, С. 2016. Причини за гнездови провал при египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2006-2015 г.). Технически доклад по дейност A1 на проект LIFE+ "Помощ за египетския лешояд" (LIFE10 NAT / BG / 000152). БДЗП, София. 18 стр. [PDF]

_65A7307.jpgРезюме: Изследването е проведено в периода 2006-2015 г. за България и 2011-2015 г. за Гърция въз основа на наблюденията, събрани при мониторинговите дейности, извършвани в териториите за размножаване на египетските лешояди и в двете страни, при охраната на гнезда и от данните от камерите и фотокапаните, инсталирани в избрани гнезда. Средният годишен процент на двойките, които се провалят при гнездене в България и Гърция, е 38% - 37% на година за България (за период от 10 години) и 48% за Гърция (за период от 5 години ). Като цяло, 54% от двойките, които не създават поколение, не пристъпват към гнездене изобщо, докато 46% загнездяват, но се провалят в различните етапи от процеса. При изследването на причините за гнездови провал се констатира, че естествените причини са много по-чести, отколкото тези, предизвикани от човека. Основните естествени причини за неуспешно размножаване са липса на опит при двойките (25%), набези на хищници (25%), болести (12.5%) и неблагоприятни метеорологични условия (6%). Причините, свързани с човешки дейности са прякото преследване (19%, регистрирани само в България – с цел препариране и кражба на яйца) и отравяне (12.5%). По-голяма част от случите (60%) на гнездови провал са по време на инкубационния период.  В България (2006-2015), липсата на опит на двойките е най-честата естествена причина (40%), следвана от болести (20%) и лоши метеорологични условия (10%), а прякото преследване (30%) е най-често предизвикана от човека причина за гнездови провал. В Гърция (2011-2015), повечето от събраните доказателствата (67%) сочат за основна естествена причина набезите на хищници върху малките, а за предизвикана от човека (33%) – главно отравянията на възрастни.

 


Добрев, В., Опел, С., Аркумарев, В., Саравия, В., Бунас, А.,Манолопулус, А., Крет, Е., Попгеоргиев, Г.С. & Николов, С.К. 2016. Местообитания на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България и Гърция (2003-2014). Технически доклад по дейност А5 на LIFE+ проект "Помощ за египетския лешояд (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП, София. 41 стр. [PDF]


9_Dimityr_Gradinarov.JPG
Резюме: За целите на анализа са използвани данни от общо 87 гнездови територии и 376 опита за размножаване на двойки египетски лешояди между 2003-2014 г. Честотата на заемане на територии е 69%, а средният гнездови успех – 0.8 малки на заета територия. Връзката на тези демографски параметри с общо 48 променливи на средата е анализирана чрез статистическия похват за моделиране Random Forest. Заетостта на териториите и успехът при размножаване са повлияни от широк набор от променливи на околната среда, всяка от които има слаб индивидуален ефект. Като цяло, заетостта на териториите зависи в най-висока степен от наличието на храна, географските характеристики на района и възможности за гнездене, докато успехът при размножаване зависи най-много от броя на близките села, топографията и възможностите за гнездене. Отделно, в няколко радиуса (1 км, 5 км и 30 км) са изследвани физическите характеристики на 110 гнезда в 84 територии на египетски лешояди в България и Гърция, като са използвани ГИС инструменти, за да се опишат характеристиките на ландшафта и състава на териториите. 74% от гнездата на египетските лешояди са разположени в дълбоки ниши и 26% - върху скални площадки, като повечето от гнездата са разположени до 10 м височина.  Средната височина на скалите, обитавани от вида, е 32.05 м и може да варира между 6 и 340 м със средна дължина от  371.09 м.  Земното покритие около гнездата на египетския лешояд в България и Гърция се състои от различни местообитания, като в най-голяма степен това са гори, обработваеми земи и пасища. В заключение, бъдещата стратегия за опазването на вида на Балканите следва да обхваща широк спектър от фактори на средата с цел възстановяване на традиционното земеделие и животновъдство, които да имат благоприятно влияние като върху популацията на египетския лешояд, така и върху биоразнообразието като цяло.


Нтемири, К. & Саравия, В. 2016. Статус на нелегалното използване на отровни примамки в Гърция (2012-2015). Технически доклад по дейност С1 към LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152). Гръцко орнитологически дружуство, Атина, 39 с. [PDF]


9_Dimityr_Gradinarov.JPG
Резюме:
Докладът разкрива статистика за нелегалното използване на отровни примамки в Гърция въз основа на анализ на данни събрани от Националната работна група за борба с отровите през периода 2012-2015 г. В документа също така се предлагат различни дейности които могат да помогнат за ефективното смекчаване на този проблем. Въпреки, че използването на отровни примамки в страната е забранено още през 1993 г., то все още е широко разпространена практика в селските райони на Гърция и е сериозна заплаха за много защитени видове. Анализът се основава на 163 регистрирани случая на нелегално използване на отровни примамки и цели да даде сведения за причините и последствията от тази порочна практика. Проведените токсикологични анализи показват широк спектър от химични вещества, като най-често това са легални или нелегални пестициди. Сред дивите животни, мършоядните птици са най-честата жертва (30% от всички отровени животни), на като цяло най-много жертви има сред работните кучета (39% от всички регистрирани случаи).

 

Бугеин, К. & Опел, С. 2016. Определяне на важни места за миграцията на Балканската популация на египетския лешояд Neophron percnopterus чрез метода на телеметрията. Обучителен доклад по дейност А2 към LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152). БДЗП & Университета в Стразбург, Стразбург. 22 стр. [PDF]


Map
Резюме:
Мършоядите са една от най-застрашените групи птици в световен мащаб. В Европа, най-бързо изчезващият вид лешояд е египетският Neophron percnopterus, като той е и единственият далечен мигрант зимуващ в Африка. Докато Иберийската популация е много добре проучена, миграционните й пътища и места за зимуване са отдавна известни, все още малко се знае в това отношение за Балканската популация, на която се налага да заобикаля Средиземно море и това вероятно води до оформяне на места с концентрирана миграция. С цел да се идентифицират тези важни зони (места с тесен фронт на миграция, струпвания за нощуване и териториално припокриване на миграционните траектории), бяха анализирани данните от 14 индивида от Балканската популация маркирани със сателитни предаватели. През периода 2010-2016 г. бяха получени общо 11,251 локации от подрастващи и възрастни лешояди, които показаха разлики в миграционните пътища през пролетта и есента. Поради естествената бариера, птиците правят обиколка като формират места с тесен фронт на миграция в северната част на Средиземно море през есента и южната – през пролетта. Поради тази причина, египетските лешояди от Балканската популация имат по-дълга и сложна траектория на миграция от Иберийската популация. Най-значимото място за тесен фронт на миграция се разполага в залива Искендерун (Южна Турция) и включва над 70% от всички анализирани миграционни пътувания, а второто значимо място е районът на Суез в Египет (със 70% от всички мигранти). Основното място за концентрация на миграцията е районът на Бейпазари в централна Анатолия (едно от основните гнездови находища на вида в Турция). Заплахи (като вятърни паркове) бяха локализирани в ключовите зони на миграция, но за оценка и смекчаване на въздействието им по миграционния път на египетските лешояди са необходими конкретни изследвания на терен.

 

Опел, С., Добрев, В., Саравия, В., Крет, Е. & Николов С. К. 2016. Съдбата на  маркираните със сателитни предаватели египетските лешояди (Neophron percnopterus) от Балканите (2010-2016). Технически доклад по дейност А2 на LIFE+ проектът „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152). RSPB, Кеймбридж. 2 стр. [PDF]

transmitters.jpgИзследването има за цел да направи оценка на причините за смъртност на балканската популация на египетския лешояд по време на миграция, на база на данните от поставени сателитни предаватели. От 2010 г. със сателитни предаватели са маркирани 28 египетски лешояда от Балканите, от които 23 млади птици и 5 – възрастни. До средата на октомври 2016 г. 87.5% от младите птици са загинали (21 птици), а 40 % - от възрастните индивиди (2 птици). Средната преживяемост на маркираните млади птици е 297 дни (диапазон от 7 до 1,516 дни). Причината за смъртност при една от двете възрастни птици бе отрова в Гърция, а при втората -  остана неизвестна. Сред младите птици водеща причина за смъртност се оказа лошата навигация, водеща до удавяне в Средиземно море (9 птици или 43% от смъртните случаи). Причините за смъртта на шест млади египетски лешояда останаха неизвестни (29%), а една птица (5%) вероятно е загинала от хищник (орел). При две от птиците (10%) има  неопровержими доказателства, че са били застреляни в Нигерия, като още една птица е много вероятно също да е застреляна в Судан.


Документи

< Назад